В синята песен на дриади
ИНТРО В ПОЕЗИЯТА
В очите ми заспиват хиляди пеперуди.
Лято е, а есента все ръми и ръми...
Предавам се в прегръдките на вятъра.
И булка съм, в ръцете на вятъра, в
бял дом и небе.
И дъждът все ръми и ръми...
Превърнах се в нимфа, удавник
в синята песен на дриади.
И дъжд слушай сега и за миг мълчи!
В залез уших сто мечти и
пурпурни криле за летене.
Лавандулови рокли за облаци,
с дъжд за шептене.
Щурче ми пей, за морава есен
и триптих на болене.
Луна се крие в юмруче и
небесна гръд на трептене.
Есен с глухарчена роса и
стон дървесен белобрад.
Есен с мъка в стон – и залез
с рана в бронз.
Есен с морен пътник, тихо
се спрял над примирени ромой.
Есен с нежен вопъл припрян,
дъждовни пътеки оброди.
Нощ заспива без жар, без
слънчеви оброци.
И вятър с звездни графеми,
вдишва поле с небесни циклами.
И луната си взима хриле,
подобни на риби.
С лъчите си бели, мидени кончета –
в сенки прибира.
И водораслите тихи, в прибой
и лагуни дриади приспива.
Есен с житен клас и сламени
хамбари.
Питки догонват по дъждовни
первази.
25.07.2019г.
Николай Василев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Василев Всички права запазени
)
