19 июл. 2009 г., 14:32

В сивото... 

  Поэзия
624 0 9

И притихнала в себе си,

плаха, унила,

със подпухнали,

странно изпити от ужас очи,

тя стоеше на ъгъла

на улица „Сива”

със протегнати празни ръце...

„Моля, дай ми левче поне” –

се отронваше тихо от нея.

А тълпата не ще и да чува.

Не вижда съсухрени

женски ръце.

И забързана все,

стремглаво се впуска

надолу.

Тротоарът гори...

Само стъпки – следи по него заглъхват.

А нейните шепи останаха празни.

Нейните, топли някога, женски ръце

провиснаха в сивотата

на жаркия ден...

 

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??