В сивото...
И притихнала в себе си,
плаха, унила,
със подпухнали,
странно изпити от ужас очи,
тя стоеше на ъгъла
на улица „Сива”
със протегнати празни ръце...
„Моля, дай ми левче поне” –
се отронваше тихо от нея.
А тълпата не ще и да чува.
Не вижда съсухрени
женски ръце.
И забързана все,
стремглаво се впуска
надолу.
Тротоарът гори...
Само стъпки – следи по него заглъхват.
А нейните шепи останаха празни.
Нейните, топли някога, женски ръце
провиснаха в сивотата
на жаркия ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
