14 нояб. 2009 г., 18:45

В скоби

1.1K 0 10

Отворих си очите ранобудно.
(Дори да знаех, нямаше да спра.)
Пробуждането винаги е трудно.
(Особено с усмивка на уста.)

Оставих си мечтите нависоко.
(И рядко вече сещам се за тях.)
Живеело се лесно без посоки
(когато превъзмогнеш своя страх).

Небето е загадъчно и синьо
(макар че не успях да полетя).
Припомням си отминали години
(дори да мога, няма да ги заменя).

И - искам или не - вървя нататък.
(Не търся вече ничии следи.)
В душата си отгледах добротата.
(Научих ли уроците? Почти...)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...