27 авг. 2013 г., 21:54  

В стария град

664 0 4

         Този текст за песен е написан изцяло по и за  музикалната композиция „Старият град”, чийто автор е музикантът с потребителски псевдоним Седем (Седем). 

         Давам пълните права за използване на този мой текст за създаване на песен, при желание на музиканта да го използва и при положение, че си намери подходящи изпълнители за целта, естествено!!! J

 

                                                                           Бостан Бостанджиев


Мелодията можете да чуете на следния линк:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=308933



Мъжки глас:        В стария град...

                              В стария град...

                              Там в стария град -

                              златен парад -

                              жълт листопад,

                              тих листопад

                              пада...

 

                              В стария град...

                              В стария град...

                              Там в малкия град –

                              твойта съдба

                              с мойта се сля...

                              А беше лято.

 

                              Ти... Спомняш ли си,

                              горещите ни нощи и дни?

 

                              Помниш ли, кажи,

                              че имахме в небето

                              с тебе две звезди?

 

                             Помниш ли, кажи,

                             как с теб споделяхме

                             и ложе, и мечти?


Женски глас:      Нещо се случи –

                              как се получи,

                              аз не разбирам

                              и не зная?

                              Нашата обич

                              и любовта ни

                              влезе в зима –

                              идва края...

 

Мъжки глас:       В стария град...

                             В стария град...

                             Там в стария град -

                             бял снегопад,

                             тих снегопад -

                             студено става.

 

                             Няма топли дни

                             и няма твойта длан

                             леда за да стопи.

 

Женски глас:       Всичко приключи,

                               просто се случи –

                               аз продължавам...

                               Ти – не зная.

                               Може би в моята

                               различна посока

                               ще срещна ада

                               вместо рая.

 

                               Всичко приключи,

                               просто се случи –

                               аз продължавам...

                               Ти – не зная.

                               Няма омраза,

                               няма жарава,

                               няма обич –

                               нищо няма...

                              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бостан, невероятно ме изкефи с определението си, но това е друга тема.
    Харесва ми, че си себе си, дори когато това означава да рискуваш да си различен, защото от време на време различното излиза на мода...
    Харесвам те!
  • Поздрави от мен - Седем и Оксиморон! Радвам се, че одобрявате текста! Седмак, надявам се да ти е полезен!
  • Благодаря за комплимента,вниманието и доверието kasius Тексът е добър и ако нещо трябва да (го) бъде ще се случи.Здрав да си и поздрави!
  • !!*

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...