Aug 27, 2013, 9:54 PM  

В стария град

  Poetry » Love
657 0 4

         Този текст за песен е написан изцяло по и за  музикалната композиция „Старият град”, чийто автор е музикантът с потребителски псевдоним Седем (Седем). 

         Давам пълните права за използване на този мой текст за създаване на песен, при желание на музиканта да го използва и при положение, че си намери подходящи изпълнители за целта, естествено!!! J

 

                                                                           Бостан Бостанджиев


Мелодията можете да чуете на следния линк:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=308933



Мъжки глас:        В стария град...

                              В стария град...

                              Там в стария град -

                              златен парад -

                              жълт листопад,

                              тих листопад

                              пада...

 

                              В стария град...

                              В стария град...

                              Там в малкия град –

                              твойта съдба

                              с мойта се сля...

                              А беше лято.

 

                              Ти... Спомняш ли си,

                              горещите ни нощи и дни?

 

                              Помниш ли, кажи,

                              че имахме в небето

                              с тебе две звезди?

 

                             Помниш ли, кажи,

                             как с теб споделяхме

                             и ложе, и мечти?


Женски глас:      Нещо се случи –

                              как се получи,

                              аз не разбирам

                              и не зная?

                              Нашата обич

                              и любовта ни

                              влезе в зима –

                              идва края...

 

Мъжки глас:       В стария град...

                             В стария град...

                             Там в стария град -

                             бял снегопад,

                             тих снегопад -

                             студено става.

 

                             Няма топли дни

                             и няма твойта длан

                             леда за да стопи.

 

Женски глас:       Всичко приключи,

                               просто се случи –

                               аз продължавам...

                               Ти – не зная.

                               Може би в моята

                               различна посока

                               ще срещна ада

                               вместо рая.

 

                               Всичко приключи,

                               просто се случи –

                               аз продължавам...

                               Ти – не зная.

                               Няма омраза,

                               няма жарава,

                               няма обич –

                               нищо няма...

                              

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бостан, невероятно ме изкефи с определението си, но това е друга тема.
    Харесва ми, че си себе си, дори когато това означава да рискуваш да си различен, защото от време на време различното излиза на мода...
    Харесвам те!
  • Поздрави от мен - Седем и Оксиморон! Радвам се, че одобрявате текста! Седмак, надявам се да ти е полезен!
  • Благодаря за комплимента,вниманието и доверието kasius Тексът е добър и ако нещо трябва да (го) бъде ще се случи.Здрав да си и поздрави!
  • !!*

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...