27.08.2013 г., 21:54  

В стария град

661 0 4

         Този текст за песен е написан изцяло по и за  музикалната композиция „Старият град”, чийто автор е музикантът с потребителски псевдоним Седем (Седем). 

         Давам пълните права за използване на този мой текст за създаване на песен, при желание на музиканта да го използва и при положение, че си намери подходящи изпълнители за целта, естествено!!! J

 

                                                                           Бостан Бостанджиев


Мелодията можете да чуете на следния линк:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=308933



Мъжки глас:        В стария град...

                              В стария град...

                              Там в стария град -

                              златен парад -

                              жълт листопад,

                              тих листопад

                              пада...

 

                              В стария град...

                              В стария град...

                              Там в малкия град –

                              твойта съдба

                              с мойта се сля...

                              А беше лято.

 

                              Ти... Спомняш ли си,

                              горещите ни нощи и дни?

 

                              Помниш ли, кажи,

                              че имахме в небето

                              с тебе две звезди?

 

                             Помниш ли, кажи,

                             как с теб споделяхме

                             и ложе, и мечти?


Женски глас:      Нещо се случи –

                              как се получи,

                              аз не разбирам

                              и не зная?

                              Нашата обич

                              и любовта ни

                              влезе в зима –

                              идва края...

 

Мъжки глас:       В стария град...

                             В стария град...

                             Там в стария град -

                             бял снегопад,

                             тих снегопад -

                             студено става.

 

                             Няма топли дни

                             и няма твойта длан

                             леда за да стопи.

 

Женски глас:       Всичко приключи,

                               просто се случи –

                               аз продължавам...

                               Ти – не зная.

                               Може би в моята

                               различна посока

                               ще срещна ада

                               вместо рая.

 

                               Всичко приключи,

                               просто се случи –

                               аз продължавам...

                               Ти – не зная.

                               Няма омраза,

                               няма жарава,

                               няма обич –

                               нищо няма...

                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бостан, невероятно ме изкефи с определението си, но това е друга тема.
    Харесва ми, че си себе си, дори когато това означава да рискуваш да си различен, защото от време на време различното излиза на мода...
    Харесвам те!
  • Поздрави от мен - Седем и Оксиморон! Радвам се, че одобрявате текста! Седмак, надявам се да ти е полезен!
  • Благодаря за комплимента,вниманието и доверието kasius Тексът е добър и ако нещо трябва да (го) бъде ще се случи.Здрав да си и поздрави!
  • !!*

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...