В стаята на моето сърце
Омръзна ми живота да отричам,
свита в ъгъла, пропит с мечти,
и бавно сама да се обричам,
и сърцето ми от болка да тъжи...
Спомени тъй мрачни и сами,
като старите тапети на тези две стени -
чакат прашни, избледнели
някой да ги отлепи,
чакат, слънце не видели, по-добрите дни.
Подът на душата скърца
от старост и следи,
от стрели, забити в дървените му греди.
Искам от тази стая да избягам,
искам да крещя,
но ето пак си лягам
в ъгъла... и пак сама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Все права защищены
