5.11.2008 г., 20:45 ч.

В стаята на моето сърце 

  Поезия
799 0 4

Омръзна ми живота да отричам,

свита в ъгъла, пропит с мечти,

и бавно сама да се обричам,

и сърцето ми от болка да тъжи...

Спомени тъй мрачни и сами,

като старите тапети  на тези две стени -

чакат прашни, избледнели

някой да ги отлепи,

чакат, слънце не видели, по-добрите дни.

Подът на душата скърца

от старост и следи,

от стрели, забити в дървените му греди.

Искам от тази стая да избягам,

искам да крещя,

но ето пак си лягам

в ъгъла... и пак сама.

 

 

© Деница Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стаята...винаги олицетворение на самотата...и колко ярко и чувствено са описани тук... Поздравления!
  • Излез мила, затръшни вратата следе себе си, виж какво има навън от тази стая!
  • Много силно! От този "ъгъл, пропит с мечти" ще тръгнат безброй прекрасни творби! Поздрави! Дерзай!
  • невероятно!!!
Предложения
: ??:??