6 апр. 2024 г., 11:50

В света виртуален

412 0 0

     

     В света виртуален

 

Във света виртуален те търсих

и попаднах на профила твой.

Там очите ти, нежно присвити,

пак се срещнаха с погледа мой.

 

И изтръпнах от новата среща.

Колко много различен си ти!

Не остана във мене надежда

да се върнат предишните дни.

 

Във света виртуален намерих

тези сини прекрасни очи.

Като спомен за тебе написах:

„Жив и здрав, и прекрасен бъди!“.

 

После профила бързо затворих,

а сърцето ми пулс ускори…

Колко много обичах, обичах

тези сини прекрасни очи!

 

          Мария Мустакерска

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...