В своите обувки

Остави ме, спри със този анализ
ще бъда със себе си до последния залез.
Остави ме, аз съм в своята кожа
с моите мисли, определям комфорта в моята ложа.

Не ме учи, да живея по твоя сценарий!
Животът е действие, не изящен хербарий!
Аз дишам със своето щастие и със своите бури.
Ти допълваш ме с рамо, остави свободен духът ми!

Остави ме, да ме обрулят ветровете сурови!
Дори на колене, да ме усмихнат за нови
приключенски, земетръсни вселени
и дълги животи... запазени само за мене...

От кал сътворени, през калта на живота вървим.
В своите обувки... със своите любови стоим.
Подари свобода на този тъй мимолетен отрязък,
да обичаме както умеем и живеем  в своя порядък.