В своята права
Аз съм тук, пристигнах от никъде,
за да бъда море от мечти,
за да дипля и пренареждам животи
с безкрайни и всевъзможни похвати.
Раснах с младите филизи буйни,
разлиствах заразяващата си свежест.
Младостта ми изпълнена с жизненост,
покоряваше с безкрайност и прелест.
Сокове стичах и полепнали тръгваха,
да се слеят в телата очакващи.
Нов живот прекрасен създавах.
От нищото в нещо, зараждащ се.
Но сега, когато побутва ме споменът
от нива... в невидяното спрели...
улавя ме нежно животът за гъпрото
и през сълзи разказва ми нашите поеми.
Още съм тук, пътувам във времето
здраво стъпваща в своята права...
Благодарна на рода и на племето
където Бог отреди, да кова своята вяра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены
