В сянката на есенните дни
Ръка положи в мойте длани
и пръсти в косите ми зарови.
Подплашила кресливи врани,
есента със цветните балони.
Тъга и радост в мен напират,
в гърдите ми нахлува суета.
Тази есен шеметно красива
омайва всичките ми сетива.
А небето сведено над мене,
безкрая ми посочва и мълви.
Животът годините ще сметне,
а ти живей го, радвай се, гори!
И мислите навред се плисват,
сякаш роса е тревата изпила.
В жълта нишка звездица увисва,
писец в сърцето ми скрила.
Шепне вятърът, събужда любов,
потрепват заспалите струни.
И виждам как е животът готов,
с усмивка мен да целуне!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
