В сянката на лятото
В сянката на лятото
Танцуват птици и дървета
- сега е летен карнавал,
и ти, от ритъма подета,
кокетничиш в зеления си шал.
Вместо твоите ръце, ме гали
на юнско утро топлият дъх,
тъга и радост познали,
катерим безименен връх.
По пътя любящи ли бяхме
- ласкаво лято пак ни събра,
всеки миг до зрънце пресяхме
- до зрънце любов и самота.
Изтрива фалшивата позлата
неусетно времето от нас,
скъ́тала спомени душата,
за път обратен чака час.
Вървя към недалечен залез,
тих, пречистен и смирен.
Обичам те - тихо ще ми кажеш -
в сянката на лятото,
върни се прероден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Запрян Колев Все права защищены
