20 мая 2007 г., 01:01
В съда на самотата
Там, пред съдбата,
в съда на самотата,
изправен от тишината,
стоя и чакам присъдата
с усмивка на устата.
Защото тя бе и животът и смъртта
и питах се сам кое е по-хубаво:
да живея окован в тъга,
или да съм свободен след смъртта ?
И тогава произнесе се съдбата:
Виновен си и в двата свята,
затова наказан си да теглиш,
да гледаш любовта толкова позната,
но никога да не я усетиш.
Присъдата спокойно приех,
но нямам вече утеха,
дори и самотата и тъгата
избягаха от мен и в двата свята.
14.05.2007 15:50
в съда на самотата,
изправен от тишината,
стоя и чакам присъдата
с усмивка на устата.
Защото тя бе и животът и смъртта
и питах се сам кое е по-хубаво:
да живея окован в тъга,
или да съм свободен след смъртта ?
И тогава произнесе се съдбата:
Виновен си и в двата свята,
затова наказан си да теглиш,
да гледаш любовта толкова позната,
но никога да не я усетиш.
Присъдата спокойно приех,
но нямам вече утеха,
дори и самотата и тъгата
избягаха от мен и в двата свята.
14.05.2007 15:50
© Иван Иванов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Боли когато е толкова близко до теб и същевременно
безкрайно далече!
Поздрав! -
Такава обреченост е само миг! За радост! Винаги има спасение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Разведи се със самотата...още днес!