В съда на самотата
Там, пред съдбата,
в съда на самотата,
изправен от тишината,
стоя и чакам присъдата
с усмивка на устата.
Защото тя бе и животът и смъртта
и питах се сам кое е по-хубаво:
да живея окован в тъга,
или да съм свободен след смъртта ?
И тогава произнесе се съдбата:
Виновен си и в двата свята,
затова наказан си да теглиш,
да гледаш любовта толкова позната,
но никога да не я усетиш.
Присъдата спокойно приех,
но нямам вече утеха,
дори и самотата и тъгата
избягаха от мен и в двата свята.
14.05.2007 15:50
в съда на самотата,
изправен от тишината,
стоя и чакам присъдата
с усмивка на устата.
Защото тя бе и животът и смъртта
и питах се сам кое е по-хубаво:
да живея окован в тъга,
или да съм свободен след смъртта ?
И тогава произнесе се съдбата:
Виновен си и в двата свята,
затова наказан си да теглиш,
да гледаш любовта толкова позната,
но никога да не я усетиш.
Присъдата спокойно приех,
но нямам вече утеха,
дори и самотата и тъгата
избягаха от мен и в двата свята.
14.05.2007 15:50
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
