17 мая 2008 г., 12:54

В съня си те видях

961 0 12
Приличаш ми на мъничко кокиче,
цвят прокарало сред всичките цветя.
Но как изглеждаш аз не знам, момиче -
пролет не съм чувствал досега.
Приличаш ми на сладкопойно птиче,
огряло цялата гора със глас.
След твоя образ денем, нощем тичам,
но не зная горски песни аз.
Приличаш ми на приказна русалка,
размахала опашка на брега.
Но когато бил съм още малък,
не ми е никой казвал за това.
Приличаш ми на чуден залез,
държащ небето цялото във плен.
Но и до днес не мога да узная
как се сменят нощ и ден.
Приличаш ми на вечен огън,
който ме гори със пламнал зов.

Прости, до днес не можех да ти дам любов,
но в съня си те видях и вече мога...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...