В съня си те видях
Приличаш ми на мъничко кокиче,
цвят прокарало сред всичките цветя.
Но как изглеждаш аз не знам, момиче -
пролет не съм чувствал досега.
Приличаш ми на сладкопойно птиче,
огряло цялата гора със глас.
След твоя образ денем, нощем тичам,
но не зная горски песни аз.
Приличаш ми на приказна русалка,
размахала опашка на брега.
Но когато бил съм още малък,
не ми е никой казвал за това.
Приличаш ми на чуден залез,
държащ небето цялото във плен.
Но и до днес не мога да узная
как се сменят нощ и ден.
Приличаш ми на вечен огън,
който ме гори със пламнал зов.
Прости, до днес не можех да ти дам любов,
но в съня си те видях и вече мога...
цвят прокарало сред всичките цветя.
Но как изглеждаш аз не знам, момиче -
пролет не съм чувствал досега.
Приличаш ми на сладкопойно птиче,
огряло цялата гора със глас.
След твоя образ денем, нощем тичам,
но не зная горски песни аз.
Приличаш ми на приказна русалка,
размахала опашка на брега.
Но когато бил съм още малък,
не ми е никой казвал за това.
Приличаш ми на чуден залез,
държащ небето цялото във плен.
Но и до днес не мога да узная
как се сменят нощ и ден.
Приличаш ми на вечен огън,
който ме гори със пламнал зов.
Прости, до днес не можех да ти дам любов,
но в съня си те видях и вече мога...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
