Тръгваш си, отнемайки дъха ми,
и отиваш толкова далече.
Тръгваш си, отнасяйки съня ми,
в твоя ден и в топлата си вечер.
Вземаш ми внезапно и покоя,
който имах в нощите си тихи,
и оставяш ме сама и гола,
а след теб тъгата ме настига.
И от мен остава само сянка,
лутаща се, търсеща те вечно,
скитаща се, ничия и малка...
Цялата съм само безнадеждност.
И без теб оставам само вопъл,
молещ се отново да те има,
и те чакам - търсещ ме и топъл,
и се моля - в себе си вземи ме.
И помни ме - въпреки раздялата.
И пази ме някъде във себе си.
За да мога пак да бъда цяла.
И да мога пак да съм в сърцето ти.
© Мариета Караджова Все права защищены