Не ми се пише някак за любов.
Тя, любовта, народната я няма...
Денят е вълчи, грозен и суров,
препълнен с дива злоба и измама.
Не ме затрогва морска синева.
Звездите сякаш светят ми студено.
На улицата ропота, гнева
разтърсва моето сърце смутено.
И само ми се веят знамена.
И за Балкана и юнака ми се пее.
Как иска ми се в моята страна,
не в чуждите родини да живея. ...