laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
23.02.2013 г., 11:37 ч.  

В такива дни 

  Поезия » Друга
727 0 15

Не ми се пише някак за любов.

Тя, любовта, народната я няма...

Денят е вълчи, грозен и суров,

препълнен с дива злоба и измама.

 

Не ме затрогва морска синева.

Звездите сякаш светят ми студено.

На улицата ропота, гнева

разтърсва моето сърце смутено.

 

И  само ми се веят  знамена.

И за Балкана и юнака ми се пее.

Как иска ми се в моята страна,

не в чуждите родини да живея.

 

Да съм Човек – зачитан, горд и жив -

не част от общо блеещото стадо.

Народът ми да е богат, щастлив,

а не излъган, унизен да страда.

 

Дано дочакам оня бъдещ ден

във който, знам, страдалнице, Родино,

животът ще е светъл, подреден,

а ти ще бъдеш райската градина.

 

Тогава, майко, търпелива и добра,

ти моя люлка, първа и последна,

аз – твоя  скромна, вярна дъщеря - 

с усмивка  в топлата ти пръст ще легна.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??