Надбягват се, препускат лудо въпросите на делника,а те са в мен, и в мен са отговоритe, защо ли, когато съм ранима и в тeхен плен... Във шепа ги събирам, силно стискам, не искам да изгубя нито мисъл, дума. Дори и болката в душата си подтискам, и тихо плача, а отдавна съм голяма. И все така в такива дни дъждовни и мокри от безкрайното разнищване, ми липсва мама с нейните грижовни думи и татко мълчаливо да ме гали... Дъщеря ми не иска да разбира... днес е утрешната среща със живота, че някога, когато няма да ме има с въпросите увиснали, ще е ранима. Дано намеря отговорите на сърцето! Да ги скътам за наследство! И неуморна да ги извая, много нежно със длетото, на майчината обич...все още неразбрана.
Чудесен стих, Джейни!
Може би ние сме трудни характери, може би времето е такова... но определено идва момент, в който си даваме ясна сметка за силата, правдивостта и мъдростта в думите на родителите ни! Поздрав и прегръдка!
Благодаря ви!
Всички обичаме децата си, но те ли са трудни или времето в което живеят...посланията ни към тях, понякога остават неразбрани."Все още", защото с времето ще оживеят думите ни в тях и вложената обич и любов.
Дъщеря ми не иска да разбира...
днес е утрешната среща със живота,
че някога, когато няма да ме има
с въпросите увиснали, ще е ранима.
...
Колко точно си го казала...
БРАВО!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.