Надбягват се, препускат лудо
въпросите на делника,а те са в мен,
и в мен са отговоритe, защо ли,
когато съм ранима и в тeхен плен...
Във шепа ги събирам, силно стискам,
не искам да изгубя нито мисъл, дума.
Дори и болката в душата си подтискам,
и тихо плача, а отдавна съм голяма.
И все така в такива дни дъждовни
и мокри от безкрайното разнищване,
ми липсва мама с нейните грижовни
думи и татко мълчаливо да ме гали... ...