koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
23 апр. 2013 г., 12:36

В тази къща сме сами 

  Поэзия » Другая
408 0 5

Напуснаха ни къщата децата

и всяко вече има своя дом.

А ние с тебе мръщиме лицата

и мислим да се връщаме във Лом.

 

Че празна ни е къщата голяма

и всяка стая носи ни тъга.

Че детската гълчава днес я няма

и се стопява всякоя снага.

 

Останахме сами във тази къща -

изчезна оня хубав детски шум.

И само времето сега ни връща

далечните ни спомени наум.

 

Спокойни сме, когато те са здрави,

когато идват ни на гости тук.

И вярваме, че в пътя си са прави

и че живеят с трудности напук.

 

Останаха играчки на тавана

със много мили спомени за тях.

Която и играчка аз да хвана,

да я изхвърля сякаш правя грях.

 

Когато в този свят ни няма вече

и стряхата заплаче със капчук,

ще дойдат те, макар и отдалече,

сълзица да проронят вкъщи - тук.

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??