В тази къща сме сами
Напуснаха ни къщата децата
и всяко вече има своя дом.
А ние с тебе мръщиме лицата
и мислим да се връщаме във Лом.
Че празна ни е къщата голяма
и всяка стая носи ни тъга.
Че детската гълчава днес я няма
и се стопява всякоя снага.
Останахме сами във тази къща -
изчезна оня хубав детски шум.
И само времето сега ни връща
далечните ни спомени наум.
Спокойни сме, когато те са здрави,
когато идват ни на гости тук.
И вярваме, че в пътя си са прави
и че живеят с трудности напук.
Останаха играчки на тавана
със много мили спомени за тях.
Която и играчка аз да хвана,
да я изхвърля сякаш правя грях.
Когато в този свят ни няма вече
и стряхата заплаче със капчук,
ще дойдат те, макар и отдалече,
сълзица да проронят вкъщи - тук.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
