В тази стая
В тази стая, вече няма топлина. Днес съм сама!
И жадно те търся ! Искам да ти бъда близка...
Да те прегърна... Да заспивам с теб в нощта!
Но очите потъват в нощната мрачина.
И плачат, под нежните звуци на песента.
Във мен, всичко крещи: -Ела!
Няма връщане назад! Изгубени в този свят...
В лъжи и болка,... в несбъднати мечти...
Пропиляхме младостта!
В тази стая, споменът си за теб ще оставя.
Но в сърцето си никога не ще те забравя!
И ако някой ден, застанем един срещу друг...
Ще извикам: - Ти ли си, моя любов!
Как, времето ни заличава и всичко изпепелява!
Как, годините минават и след нас нищо не остава!
Как, по тази земя били сме някога двама...
Но навярно да бъда сама, било ми е съдба!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Благослава Георгиева Все права защищены
