7 авг. 2015 г., 00:11

В тази стая

1.1K 0 2

В тази стая, вече няма топлина. Днес съм сама!

И жадно те търся ! Искам да ти бъда близка...

Да те прегърна...  Да заспивам с теб в нощта!

Но очите потъват в нощната мрачина.

И плачат, под нежните звуци на песента.

Във мен, всичко крещи: -Ела!

Няма връщане назад! Изгубени в този свят...

В лъжи и болка,... в несбъднати мечти...

Пропиляхме младостта!

В тази стая, споменът  си за теб ще оставя.

Но в сърцето си никога не ще те забравя!

И ако някой ден, застанем един срещу друг...

Ще извикам: - Ти ли си, моя любов!

Как, времето ни заличава и всичко изпепелява!

Как, годините минават и след нас нищо не остава!

Как, по тази земя били сме някога двама...

Но навярно да бъда сама, било ми е съдба!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Благослава Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...