7.08.2015 г., 0:11 ч.

В тази стая 

  Поезия » Любовна
660 0 3

В тази стая, вече няма топлина. Днес съм сама!

И жадно те търся ! Искам да ти бъда близка...

Да те прегърна...  Да заспивам с теб в нощта!

Но очите потъват в нощната мрачина.

И плачат, под нежните звуци на песента.

Във мен, всичко крещи: -Ела!

Няма връщане назад! Изгубени в този свят...

В лъжи и болка,... в несбъднати мечти...

Пропиляхме младостта!

В тази стая, споменът  си за теб ще оставя.

Но в сърцето си никога не ще те забравя!

И ако някой ден, застанем един срещу друг...

Ще извикам: - Ти ли си, моя любов!

Как, времето ни заличава и всичко изпепелява!

Как, годините минават и след нас нищо не остава!

Как, по тази земя били сме някога двама...

Но навярно да бъда сама, било ми е съдба!

© Благослава Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви
  • Човек не е сам.
    БОГ - сиреч „YHWH“ - „Аз съм (за вас) тук.“
  • Хареса ми, особено на финала:
    "Как, времето ни заличава и всичко изпепелява!

    Как, годините минават и след нас нищо не остава!

    Как, по тази земя били сме някога двама...

    Но навярно да бъда сама, било ми е съдба!"

    Аплодисменти!
Предложения
: ??:??