11 нояб. 2008 г., 20:34

***В тези моменти... ***

1K 0 0

Разминавайки се, ти ме поглеждаш,
в очите ти чете се безмълвен вик,
като картина ме оценяваш и разглеждаш,
и тъй отминаваш мълчаливо за миг.

Минавам покрай теб и те поглеждам,
погледът ми врязва се в теб
и чудя се как ли във очите ти изглеждам?
Без мен ли продължи напред?

По улицата случайно те засичам,
разминаваме се пак един до друг,
в този миг как искам да се затичам,
да избягам от съдбата, напук.

Напук? Наистина? Така ли?
Напук или по-скоро, за да се спася...
Да се спася от тези мигове прелели,
предела на мойта душа...

В тези моменти болезнени
реже ме погледът студен
и докосването ти подсказва ми,
че и ти си мълчаливо ранен...

В тези моменти сърцето ми спира,
душата отвътре силно крещи,
но аз оставам мълчаливо сломена,
външно ледена... пред мълчанието ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....