Разминавайки се, ти ме поглеждаш,
в очите ти чете се безмълвен вик,
като картина ме оценяваш и разглеждаш,
и тъй отминаваш мълчаливо за миг.
Минавам покрай теб и те поглеждам,
погледът ми врязва се в теб
и чудя се как ли във очите ти изглеждам?
Без мен ли продължи напред?
По улицата случайно те засичам,
разминаваме се пак един до друг,
в този миг как искам да се затичам,
да избягам от съдбата, напук. ...