В тишината ми – думички-клавиши - стих: Философская от pavli (Павлина Петрова)

1 мая 2020 г., 12:38

Поэзия » Философская

409 0 2

В тишината ми – думички-клавиши

Младостта си отива. Това го разбрах.

А Животът намигва ми: „Обичам! И то как!!!”

Още бушуват в мен детските спомени.

Вятъра гоня. Дишам! Прегръщам просторите.

Спирам случайни въздишки отронени.

На злото и мрака крещя: „Недейте да спорите!

Вярата моя – щит срещу вас – пазя я!

Със съкровеното на Бога в златна светлина,

съюзяваме енергиите си с любов. И мечта!

И обич до последния си час ще давам...”