В тишината на нощта
В тишината на нощта часовникът
отмерва бавно времето…
а мислите ми реят се в нощта
и чакат без надежда утрото.
И ето, вик раздира тишината на нощта.
И ето, аз живея, но с пречупена душа.
И ето, аз дишам в този миг.
Вик раздира тишината на нощта…
В капан остават моите мисли,...
а времето пулсира в кръвта ми,
прегръщам аз звездите със душата си ...