13 дек. 2013 г., 08:42

В този свят повреден ...

803 0 19

 

 

 

          Ако откъсна нежно цвете

          защото го обичам,

                               а то мене - не,

          че в ръка ми вехне,

          любов ли е това?

 

          Ако днес кутренцето нахраня,

          защото го обичам,

                                а то мене - не,

          че си имало стопанин,

          любов ли е това?

 

          Ако искам да съм с теб,

          защото те обичам,

                                 а ти мене - не,

          че съм стар, непотребен,

          любов ли е това?

 

          Да! Или не?

 

          Дали в този свят повреден

                                       съм различен,

          или сам вътре съм с повреда

                                      за да обичам ...?

 

 

 

 

 

 

 

         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако си поставен пред избор: да обичаш несподелено, както е сега или да те копнеят, а твоето сърце да не трепва?!
    Поздравления за стиха!
  • Светът е повреден, ние- не!
  • Щом хленчим , значи е любов ! Другото е безразличие !
  • Нека да си спомним и притчата за невидимото цвете.
    Цветята не присъстват във видимия свят. И щом изсъхнат - те изчезват.....
    А любовта - обичаш, и не търсиш взаимност. Иначе, когато обичаш, и когато очакваш и теб да те заобичат - това не е любов, а е нещо друго.
    Това е танто - за кукуригу.
    Извинявай - но е така.
  • Не е повреда,валяк,точно това е любовта - нещото,което можем да дарим без да сме го купили..нещото,за което си фантазираме в безсънните нощи..и нещото,което ни прави не наполовина пълни или наполовина празни - прави ни реализирани!Няма значение дали е споделена,дали е болка,сълза,целувка...любов,това е!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...