В три през нощта
Разговаряхме с тебе за много неща.
На кафе и цигари - във три през нощта.
А валеше. Капчукът говореше пак
и мърмореше нещо вечерният мрак.
Бяхме стари и тъжни. Бяхме старци-деца.
И свалили грима си остарели лица,
се разделяха точно във три през нощта
без илюзии и смях. Може би на шега.
Ти си тръгна. Остана след теб само миг.
Недопито кафе и димящ пепелник.
А валеше. Капчукът говореше пак
и мърмореше нещо вечерният мрак.
Може би за тъгата, полепена в нощта.
Може би затова, че валя любовта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Цанов Все права защищены
