В три през нощта
Разговаряхме с тебе за много неща.
На кафе и цигари - във три през нощта.
А валеше. Капчукът говореше пак
и мърмореше нещо вечерният мрак.
Бяхме стари и тъжни. Бяхме старци-деца.
И свалили грима си остарели лица,
се разделяха точно във три през нощта
без илюзии и смях. Може би на шега.
Ти си тръгна. Остана след теб само миг.
Недопито кафе и димящ пепелник.
А валеше. Капчукът говореше пак
и мърмореше нещо вечерният мрак.
Може би за тъгата, полепена в нощта.
Може би затова, че валя любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
