В тунела
Животът ни е даден за минути -
безсмъртието още е химера,
а ние пърхаме с криле на пеперуди
към огъня, защото ни притегля.
И изгорени искаме да литнем -
но поривът е силен - не крилете...
Минутите летят неумолимо,
а ние вярваме, че ще е вечно.
Вървейки всеки сам... и уж по пътя си -
тунелът е един... не го избираме...
Наляво и надясно да вървиме -
на изхода е вечното безсмислие.
Не ние - друг брои ни часовете
и смее се ехидно на стремежа ни...
Хвани ме за ръката... Виж небето...
Изгаряйки, поне ще светим...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
