Feb 18, 2013, 12:22 AM

В тунела

  Poetry
985 0 1

Животът ни е даден за минути -

безсмъртието още е химера,

а ние пърхаме с криле на пеперуди

към огъня, защото ни притегля.

И изгорени искаме да литнем  -

но поривът е силен - не крилете...

Минутите летят неумолимо,

а ние вярваме, че ще е вечно.

Вървейки всеки сам... и уж по пътя си -

тунелът е един... не го избираме...

Наляво и надясно да вървиме -

на изхода е вечното безсмислие.

Не ние - друг брои ни часовете

и смее се ехидно на стремежа ни...

Хвани ме за ръката... Виж небето...

Изгаряйки, поне ще светим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Вървейки всеки сам... и уж по пътя си -
    тунелът е един... не го избираме..."

    Така е.Не избираме пътя,посоката даже.
    Не избираме времето,нищо дето е важно
    не зависи от нас.

    Аплодисменти!Допадна ми начина на разсъждение!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....