В тунела
Животът ни е даден за минути -
безсмъртието още е химера,
а ние пърхаме с криле на пеперуди
към огъня, защото ни притегля.
И изгорени искаме да литнем -
но поривът е силен - не крилете...
Минутите летят неумолимо,
а ние вярваме, че ще е вечно.
Вървейки всеки сам... и уж по пътя си -
тунелът е един... не го избираме...
Наляво и надясно да вървиме -
на изхода е вечното безсмислие.
Не ние - друг брои ни часовете
и смее се ехидно на стремежа ни...
Хвани ме за ръката... Виж небето...
Изгаряйки, поне ще светим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
