На края на града, където пътища пресичат
съдбите човешки, днес с теб се видяхме.
Там, където душите празни се отричат,
след хилядите сълзи, които проляхме.
Там в тунела аз те срещнах случайно,
като че знак от съдбата ли беше.
Така измежду всички хора незнайно,
защо само за миг, ти сърце не болеше.
В тунела, който отдавна никой не помни,
те видях, мен ли очакваше там.
Или пък аз те чаках след сълзите огромни,
ти ли ме чакаше, или аз, още не знам. ...