В тунела
На края на града, където пътища пресичат
съдбите човешки, днес с теб се видяхме.
Там, където душите празни се отричат,
след хилядите сълзи, които проляхме.
Там в тунела аз те срещнах случайно,
като че знак от съдбата ли беше.
Така измежду всички хора незнайно,
защо само за миг, ти сърце не болеше.
В тунела, който отдавна никой не помни,
те видях, мен ли очакваше там.
Или пък аз те чаках след сълзите огромни,
ти ли ме чакаше, или аз, още не знам.
Миг на споделена любов, тъй красива
в тунела, полусрутен, мръсен и прашен.
Бях за миг обичана и щастлива,
светът не беше толкова страшен.
Прекрасен миг, жадуван, с теб споделен,
в тунела стар, обагрен с безбройни мечти.
Допир чувствен, поглед, от теб подарен,
който ще се помни от мен завинаги.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иваничка Петкова Все права защищены
Страхотно пишеш!