mislitel (Георги Каменов)
1144 11090
12 июл. 2020 г., 08:18

В твоя свят няма място за мен 

  Поэзия » Любовная, Другая
709 6 15

В твоя свят на пурпурни небета, 

зелени камъни и лилави скали, 

и жълтеникаво-платинени морета,

от диамант издялани сълзи, 

ме няма мен. 

 

Защото аз съм тук - живея в този -

Безличен е, бетонено студен, 

а стълбовете му са украсени с некролози... 

 

В твоя свят листата на дърветата 

са снежнобяли, вечни и изящни. 

А тук ги препикават псетата

по улиците в градовете прашни... 

 

В твоя свят е вятърът приятел

и пее той копринени балади. 

В моя свят е пълно със предатели, 

а истините ги горят на клади... 

 

В твоя свят... а ти си в диспансера... 

но само тялото ти обитава там!

Как бих искал света ти да намеря, 

защото тук, във този, аз съм сам... 

 

14.06.2014.

 

Георги Каменов

 

От поредицата ми стихове "Другата любов". 

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Усмивка от мен с пожелания за чудесна звездна вечер.
    ПП
    Под сериозни творби ми е принцип ухилени емотикони да не слагам, иначе тук щях 3 с усмивка да сложа.
  • Метеоритите дизайнерски се връзват със звездите.
    Благодаря за хубавия коментар.
  • О, адаш, колко красиво и поетично си се изразил...
    Благодаря ти сърдечно!
  • Космическа любов - от две разминаващи се планети.
    Хубаво.
  • Благодаря за високата оценка, Ничка.
    Благодаря отново, Ники, а че Поезията е като жената, няма спор...
    За гледната точка, отново си прав.
  • Георги, поезията е като жената! Ако една жена в очите на всички е посредствена и обикновена, в твоите очи може да е прекрасна и единствена. Всичко зависи от гледната точка. Та май дължа уточнение - в моите очи и светоусещане този стих е много качествена поезия, с много емоция в междуредието. Не съм от често коментиращите и лайкващи де каквото видят хора, та мнението ми е с тежест и абсолютно искрено. А критици винаги е имало и ще има. Аз си имам цял легион такива, но са неизбежност. А градивната критика ми е ценен коректор. Така че - пиши! Стиховете ти стигат и до точните хора, а че пишеш добре - поне според мен е безспорно.
  • Много силен стих!
    Браво Гош!
  • Ники, дори не знам как да отговаря на подобен тип коментари...
    Знам само, че не се смятам за можещ в Поезията, както и факта, че за мнозина, въобще не мога и да пиша такава.
    Благодаря ти за коментара.
  • Много качествена и докосваща творба си сътворил. Такива неподправени и истински стихове са ми сериозното основание да чета българска поезия. Поздрави!
  • Стойчо, толкова дълбоко си погледнал в стихотворението, че ме изуми! Сърдечно ти благодаря!
    Вал, светове много, и мрачни, и тъмни, но и изпълнени със светлина и щастие - и всички имат свой глас, а аз умея да слушам... Виж, доколко мога да предам посланията им, е друга тема...
    Но, повярвай ми, обичам повече светлото от тъмното, но не мога да се преструвам на сляп и глух...
    Благодаря ти за интересното включване.
  • Мрачни светове обитаваш, Жоро
  • Поезията носи сънните светове на създателите си.
    Стихотворението е контрастна картина на живота,в която живее мечтата за един по-добър, духовен свят.
    Много възвишени стъпки, които красиво вървят ръка за ръка с болката и страданието!
    Поздравления, Георги!
  • Благодаря за комплимента, Дани 🌹
  • Няма място за смях в тази ми поредица, Марианче 😞
    А с илюзии май могат да живеят само поетите... и лудите... но дали двете понятия не се припокриват?...
    Благодаря ти за силния коментар!
  • Затвор за Свободата няма, та дори и граничарите да я наричат Лудост.
    Обичам тази ти поредица, замисля.
    Поздрави!
Предложения
: ??:??