22 нояб. 2016 г., 10:57

В тъмносиньо и бяло

933 0 1

Недей да палиш свещите, любими!
От уличната лампа ще ни свети
и в полумрака ще сме тъмносини
и тръпнещи до белите пердета!

Ела ме докосни с ръце горещи
и раменете ми открий със нежност!
И остави го да се свлича тежко
в краката ми халатът белоснежен!

Ела ме обгърни през кръста, мили! 
Със устните докосвай ми гръдите,
така че да омекна от безсилие
и да усетя спазъм в слабините!

И остави ме аз да коленича,
да стопля със дъха си твойте скути!
Със устни и ръце да те събличам,
така че да настръхнеш за секунди!

Сега е точният момент, любими,
да бъда твоя нежна и желана!
Без звук плътта крещи, крещи, раздира!
Притискай ме в прегръдката си бяла!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...