Недей да палиш свещите, любими!
От уличната лампа ще ни свети
и в полумрака ще сме тъмносини
и тръпнещи до белите пердета!

Ела ме докосни с ръце горещи
и раменете ми открий със нежност!
И остави го да се свлича тежко
в краката ми халатът белоснежен!

Ела ме обгърни през кръста, мили! 
Със устните докосвай ми гръдите,
така че да омекна от безсилие
и да усетя спазъм в слабините!

И остави ме аз да коленича,
да стопля със дъха си твойте скути!
Със устни и ръце да те събличам,
така че да настръхнеш за секунди!

Сега е точният момент, любими,
да бъда твоя нежна и желана!
Без звук плътта крещи, крещи, раздира!
Притискай ме в прегръдката си бяла!