22 нояб. 2016 г., 10:57

В тъмносиньо и бяло

937 0 1

Недей да палиш свещите, любими!
От уличната лампа ще ни свети
и в полумрака ще сме тъмносини
и тръпнещи до белите пердета!

Ела ме докосни с ръце горещи
и раменете ми открий със нежност!
И остави го да се свлича тежко
в краката ми халатът белоснежен!

Ела ме обгърни през кръста, мили! 
Със устните докосвай ми гръдите,
така че да омекна от безсилие
и да усетя спазъм в слабините!

И остави ме аз да коленича,
да стопля със дъха си твойте скути!
Със устни и ръце да те събличам,
така че да настръхнеш за секунди!

Сега е точният момент, любими,
да бъда твоя нежна и желана!
Без звук плътта крещи, крещи, раздира!
Притискай ме в прегръдката си бяла!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...