22.11.2016 г., 10:57

В тъмносиньо и бяло

927 0 1

Недей да палиш свещите, любими!
От уличната лампа ще ни свети
и в полумрака ще сме тъмносини
и тръпнещи до белите пердета!

Ела ме докосни с ръце горещи
и раменете ми открий със нежност!
И остави го да се свлича тежко
в краката ми халатът белоснежен!

Ела ме обгърни през кръста, мили! 
Със устните докосвай ми гръдите,
така че да омекна от безсилие
и да усетя спазъм в слабините!

И остави ме аз да коленича,
да стопля със дъха си твойте скути!
Със устни и ръце да те събличам,
така че да настръхнеш за секунди!

Сега е точният момент, любими,
да бъда твоя нежна и желана!
Без звук плътта крещи, крещи, раздира!
Притискай ме в прегръдката си бяла!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...