Седя във тъмното и дишам

И мисля, и не мога да съм друга

Седя във тъмното, издишам

И искам, а не мога да си тръгна.

Дъждът навън ме провокира

Да гледам в себе си, да търся смисъл

Да знам кого, какво, защо избирам

А точно днес светът ми е омръзнал.

Тъгувам ли или се забавлявам?

Живея ли или си го представям?

Обичам ли, а мога ли да вярвам?

Успявам ли... или се заблуждавам...

Седя, мълча... не чувствам нищо

Усещането е приятно странно

Да го обяснявам е съвсем излишно 

Да го отпращам ми е още рано...