31.07.2014 г., 21:32

В тъмното

678 0 0

Седя във тъмното и дишам

И мисля, и не мога да съм друга

Седя във тъмното, издишам

И искам, а не мога да си тръгна.

 

Дъждът навън ме провокира

Да гледам в себе си, да търся смисъл

Да знам кого, какво, защо избирам

А точно днес светът ми е омръзнал.

 

Тъгувам ли или се забавлявам?

Живея ли или си го представям?

Обичам ли, а мога ли да вярвам?

Успявам ли... или се заблуждавам...

 

Седя, мълча... не чувствам нищо

Усещането е приятно странно

Да го обяснявам е съвсем излишно 

Да го отпращам ми е още рано...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...