Не ме търси във страстните куплети,
с перото си сърцата не докосвам.
Безименна, сред хиляди поети,
опасна жар отдавна аз не нося.
Горя с друг огън – огън на покой,
под сгушена във две тополи стряха.
Там чувам само птичи песнопой,
любовните сонети отживяхя...
Пожарите оставих в младостта,
а тя тъй безпощадно си замина...
Но не, не е по-тъжна хубостта
на в тъмното запалена камина.