Не ме търси във страстните куплети,
с перото си сърцата не докосвам.
Безименна, сред хиляди поети,
опасна жар отдавна аз не нося.
Горя с друг огън – огън на покой,
под сгушена във две тополи стряха.
Там чувам само птичи песнопой,
любовните сонети отживяхя...
Пожарите оставих в младостта,
а тя тъй безпощадно си замина...
Но не, не е по-тъжна хубостта
на в тъмното запалена камина.
© Миглена Миткова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
.