В търсене на душата
На всякакви истории бях пленница.
Попивах мъдростта и глупостта.
С амбиции се сблъсквах и със леност,
и опознавах ден след ден света.
Истории, разказвани във книгите,
и думи-полуистини - безброй!
В главата ми въпросите изникваха
и блъскаха се в бури и порой.
До тука! Точка! Стига! Днес е времето,
в което да решаваме сами,
и недоволството, като ненужно бреме,
да прободем със огнени ками.
Несправедлив Животът ни се струва,
светът ни плаши със насилие и грях.
Стихии шеметни наоколо бушуват,
сковават сетивата ни от страх.
Изгубваме и смисъла тогава
и сме готови да виниме Бог,
че сътворил Земята ни такава -
несъвършена - в седемдневен срок!
И някак си убягва ни от погледа,
че ний, самите, може би грешим,
а грешките да са опасни могат
и с тях света на друг да разрушим...
А колко необмислени желания
се раждат в странните ни умове.
Нанасяме си рана подир рана
и удар в отмъщение зове.
Убиваме минута след минута
в сърцата свободата, любовта.
Пропускаме молби и зов - нечути,
захлопваме желязната врата.
Да сложим край! Навътре да се върнем
към нежността на малкото дете.
Живот в сърцата нека да възвърнем,
Човекът в нас - велик да израсте!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антоанета Иванова Все права защищены
