В търсене на изгубената реалност
Мария, Мария,
къде си изгуби
пак реалността,
Мария?
Я отвори онова
чекмедже, дето
като малка си
мислеше, че
те хапе
по ръцете.
Може там да
си я изпуснала,
докато търсеше
любовните писма
на баща ти
от казармата.
А може и да е
още замръзнала
между хляба и
маслото на
филиите, които
твоята баба
ти мажеше,
всяка сутрин
за закуска,
а ти ги криеше
в камерата
на хладилника.
Мария, Мария,
провери ли
дъната на легените,
в които майка ти
пере на ръка
в събота
твои и нейни
блузки
в еднакви цветове.
Ако не ги е
изплакнала два пъти,
малко нощна
реалност
от петъчното ти
деколте
трябва още
да лепне по тях.
Всъщност, Мария,
носи по-често
блузките, които
майка ти пере,
докато ти спиш.
Може да са се
заразили
от нейните
по водно-прахов път
със здравостъпване
по земята.
Може и ти
да прихванеш
поне мъничко...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Василева Все права защищены
