9 апр. 2017 г., 23:24

В търсене на Луната

1.5K 2 3

Светкавичен лъч проряза небето,
буря препълни всички реки,
от вълни се задави морето,
земята обля се цяла в сълзи...

Пронизващ студ попари цветята,
изстинаха бързо горещите дни,
от виелици сякаш се скърши гората,
не остана ни помен от далечно "преди"...

И така в тъмната нощ изчезна Луната,
покрита от облаци и мътна мъгла,
тъгувайки скръбно да изгрее горката,
потъна безследно в мрачна тъма...

Без нея нещо беше различно,
някак страшно, ужасно дори...
в нощ без луна няма нищо лирично,
само нищета, от която боли...

Търсеха я непрестанно звездите,
чрез техния дъжд от малки искри,
прониквайки дори през мъглите,
с надежди за всички наши мечти...

В такава нощ се сбъдват копнежи,
хората вярват в "невъзможни" неща
и така с дъжд от ярки надежди,
показа се пълна Луна!

- Гергана Оскар 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Чолакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...