Apr 9, 2017, 11:24 PM

В търсене на Луната

1.5K 2 3

Светкавичен лъч проряза небето,
буря препълни всички реки,
от вълни се задави морето,
земята обля се цяла в сълзи...

Пронизващ студ попари цветята,
изстинаха бързо горещите дни,
от виелици сякаш се скърши гората,
не остана ни помен от далечно "преди"...

И така в тъмната нощ изчезна Луната,
покрита от облаци и мътна мъгла,
тъгувайки скръбно да изгрее горката,
потъна безследно в мрачна тъма...

Без нея нещо беше различно,
някак страшно, ужасно дори...
в нощ без луна няма нищо лирично,
само нищета, от която боли...

Търсеха я непрестанно звездите,
чрез техния дъжд от малки искри,
прониквайки дори през мъглите,
с надежди за всички наши мечти...

В такава нощ се сбъдват копнежи,
хората вярват в "невъзможни" неща
и така с дъжд от ярки надежди,
показа се пълна Луна!

- Гергана Оскар 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Чолакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...