Apr 9, 2017, 11:24 PM

В търсене на Луната 

  Poetry » Love, Landscape, Phylosophy
1069 2 3

Светкавичен лъч проряза небето,
буря препълни всички реки,
от вълни се задави морето,
земята обля се цяла в сълзи...

Пронизващ студ попари цветята,
изстинаха бързо горещите дни,
от виелици сякаш се скърши гората,
не остана ни помен от далечно "преди"...

И така в тъмната нощ изчезна Луната,
покрита от облаци и мътна мъгла,
тъгувайки скръбно да изгрее горката,
потъна безследно в мрачна тъма...

Без нея нещо беше различно,
някак страшно, ужасно дори...
в нощ без луна няма нищо лирично,
само нищета, от която боли...

Търсеха я непрестанно звездите,
чрез техния дъжд от малки искри,
прониквайки дори през мъглите,
с надежди за всички наши мечти...

В такава нощ се сбъдват копнежи,
хората вярват в "невъзможни" неща
и така с дъжд от ярки надежди,
показа се пълна Луна!

- Гергана Оскар 

 

© Гергана Чолакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??