Имахме си лято - преживяхме го,
със мириса на мента и изгряващите
лъчи-молитви от зората.
Прегоряхме като късни стръкове
и като тъжните врабчета по балконите
си дадохме почивка на крилата...
В очите ми като завеси алени
се спускаха погребващи залези
и самотата в мен развя платна...
И като кораби в последното си плаване
решихме до отказ да се раздаваме
и да поемем в общата си тъмнина... ...