Dec 19, 2008, 4:28 PM

В търсене на релсите си...

  Poetry
836 0 0

Имахме си лято - преживяхме го,
със мириса на мента и изгряващите
лъчи-молитви от зората.
Прегоряхме като късни стръкове
и като тъжните врабчета по балконите
си дадохме почивка на крилата...

В очите ми като завеси алени
се спускаха погребващи залези
и самотата в мен развя платна...
И като кораби в последното си плаване
решихме до отказ да се раздаваме
и да поемем в общата си тъмнина...

Да, чакахме смъртта. И как я чакахме! -
като изгубени от релсите си влакове...
Жадувахме заслон, в който да спрем.
Ти вечер сякаш се смесваше със здрача
и към нощта, надигаща клепачи
повтаряше "Да, ние ще умрем."

Приятелю, мухлясалите камъни
ни скриват - изменени и забравени,
но пак сме живи. Виж, каква съдба!
Живеем с нови пулсове в гърдите си,
новородено слънце свети във очите ни
и странно как отново сме деца..

Телата - млади, но очите ни - изстрадали
Вселените и техните кошмари.
Ти знаеш колко нощи са се сливали
във мъничкия Космос на очите ни
и колко сме претръпнали и стари,
но пак готови да живеем до опиване..

Приятелю, ти чакаше умиране,
но ние се прераждаме без спиране
като треви, жадуващи за светлина...
И ще погълнем със зеници още залези,
и ще се лутаме - обърканите влакове
за да намерим свойте релси към смъртта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ади Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...